Начало на нашата
малка екскурзия бе град Пловдив. Тук ни очакваше Добромир, брат на съпруга ми.
В уречения час той беше строен и готов за потегляне. Качихме го в колата и
тръгнахме.
Нямахме конкретен
план, но определено всички имахме желание да видим Девин
и чудните пещери наоколо.
 |
| Девин |
Не можахме да
пропуснем да спрем в Широка лъка, пътят ни минаваше от там. Спряхме в селото за
малко, но и това беше достатъчно, за да
уловим невероятната атмосфера на този край и да се полюбуваме на китните
родопски къщи. Поседяхме на дървеното мостче и гледахме бързо течащата
кристално чиста планинска река.
От Широка лъка
продължихме към Ягодинската пещера, която се намира в околностите на Девин.
Бяхме вече на няколко километра преди Триград, когато изведнъж скалите
надвиснаха над нас, високи повече от 200 метра. Величествените скали почти се събираха над пътя и оформяха
една вълнуваща и изключително красива гледка. Малко след 1 часа стигнахме до
Ягодинската пещера. Трябваше да изчакаме, защото следващата обиколка на
пещерата щеше да започне в 2 часа. Разгледахме се, забелязахме заведение точно
срещу входа. Дървено мостче съединяваше пътя с ресторанта. За смелчагите имаше
и друг въздушен мост, по който буквално се прелита над реката. Тъй като не
бяхме в тази категория, ние минахме по класическия мост.
Хапнахме на бързо,
хем да убием времето, хем да се подсилим преди разходката из пещерата.
Наближи и времето за
следващата група. Скупчихме се пред входа, заедно с другите туристи, желаещи да
проникнат в дебрите на пещерата.
Екскурзоводът ни
предупреди да не снимаме вътре и че трябва да се движим само напред.
Температурата е пещерата била 8 градуса и плах опит за шега беше репликата, че
в пещерата не растат ягоди.
Влезнахме,
впечатляващо е вътре, хладно и свежо. Новогодишната зала беше първата ни
спирка. Екскурзоводът обясни, че се нарича така, защото тук, в тази зала
спелеолозите празнуват началото на новата година. След това стигнахме до
Ритуалната зала. Стотици бракове са сключени там.
Невероятно красиви и
разнообразни за скалните образувания: сталакмити, сталактити, сталактони.
Пещерните перли са невероятно красиви.
На излизане от
пещерата си купихме диск със снимки от Ягодинската пещера за спомен.
След кратко обсъждане
с тайфата решихме да потегляме обратно, а другата пещера в района на Девин,
Дяволското гърло ще оставим за друг път. Тъкмо да имаме повод да дойдем пак в
този красив и невероятен край.
Не можахме и да
опитаме типичното за родопския край ястие пататник. Мама го приготвя по рецепта
на местните помаци. Аз съм от с. Малево,
Хасковско, където живеят много помаци. Но едва ли е същото, друго си е да му се
насладиш в Родопите, приготвено по традиционна рецепта от майстори готвачи.
По друг път минахме
на връщане. За съжаление пътят беше в много лошо състояние, не поддържан и
целия в дупки. Но нека погледнем от добрата страна. Край нас се редуваха чудно
хубави картини, зелени величествени гори, бързотечащи реки.
След около два часа
бяхме в Пловдив, оставихме Доби и продължихме по равните тракийски полета, за
които няма какво толкова да се разказва.
Прекарахме един
чудесен ден в Родопите, разделихме се с планове за рипийт само че следващия път
за повече време,ще отседнем в Девин поне за няколко дни и ще имаме време да
разгледаме всички забележителности в региона.
